Има вечери пропити от необяснима тъга. Нощи, в чийто хладен въздух витаят въпроси без отговори. Луната осветява тъмнината, но не докосва тъмата вътре в нас. Търсим отговорите на всякъде, в дъното на кристалната чаша, в която се разлива златна и топла течност; в очите на децата си; в лицата на любимите; Търсим ги легнали на... Continue Reading →
За запетайките, хората, любовта и страростта
Приемам старостта изключително лично, и не би могло да бъде друго яче, защото тя засяга мен. Щях да я нарека “проклета мръсница, която отнема най-любимите ми хора”, но няма да го направя, защото Тя е отмъстителна гаднярка, която като бумеранг изпраща всичко, което сме (били) към нас самите. И току виж ми вземе още нещо.... Continue Reading →
Аз съм супер героят, който победи страха.
Тази сутрин на лицето ми грее срамежлива усмивка. Позволявам си да се обичам. И да съм щастлива в един живот, който колкото обичам, толкова и искам да променя. Днес празнувам. Нищо особено, ден като ден, небето е свъсено и сиво, а аз тъкмо прибрах дрехите от простора и измих чиниите. Връщам се в миналото. Към... Continue Reading →
За жените, храната и срама
Много хора казват, че са „нещотърсачи“. Аз не търся неща. Не търся и хора. Търся себе си в нещата. И у хората. Не познавам сама себе си до край и възприемам всяка трудност, като възможност да се опозная, да се разбера, да се намеря и дори да се обикна. Тези дни мислите ми се въртят... Continue Reading →
Wind's fairy-tales world 