Моето време в Неговите състезания

Потънала в мисли се върнах до финала. Потърсих Байкушевата мура, но намерих нещо друго…

В страни от вековното дърво има малък паметник. Прилича на съвсем мъничък парк излязъл от приказките. Дърветата хвърлят дебела сянка върху каменна пейка, а цялото пространство е обградено от ниска и жълта ограда. Паметникът е в чест на трима загинали алпинисти – капитан Тодор Игнатиев, младши лейтенант Валентин Филипченко и старшина Аспарух Анастасов.

• 

Тримата са починали 05.08.1954 на северната стена на в. Вихрен, докато изпълнявали „служебният си дълг“. Това е всичко, което пише на плочата. Момчетата са били на по 20-21 години. Единствената информация, която намерих за тях е публикувана на сайта bg-tourinfo.com, където пише:

През март месец 2013 година с нашия екип се свърза господин Петър Попов, който през август 1954 година е бил ученик в девети за десети клас. Човекът ни разказа следната история: през това лято е бил на преход в Пирин, тъкмо когато се е случила трагедията, е бил отседнал в хижа Вихрен. Разиграл се е следният екшън: две свръзки алпинисти са се катерели по стената на връх Вихрен – както е известно, това е най-високата катерачна стена в България. В един момент едната свръзка пада в пропастта – как и защо е станал инцидентът, не е известно. Третият алпинист си показва главата, за да види какво се случва, при което един камък пада върху главата му и той остава на място. Четвъртият е бил вече на върха и не е пострадал; говори се, че се е спуснал за по-малко от половин час от връх Вихрен до хижа Вихрен, при което половината му коса е била побеляла. Това се е случило вероятно поради силния стрес – описани са случаи на хора, преживели декомпенсиран стрес, при което косите им за по-малко от час побеляват напълно. Как и защо се получава това, от медицинска гледна точка в момента липсва обяснение.

• 

По-късно е добавена още една паметна плоча върху монумента, на загиналите армейци – тази на Енчо Петков, който е бил техен учител и треньор.

През 1967 година, този човек става първият българин изкачил седемхилядник – връх Ленин (7134 м) в Памир. Участник е и в първото българско изкачване на връх Комунизъм. Това е най-високият връх в Таджикистан и в бившия Съветски съюз. Висок е 7495 м и се намира в планината Памир. Днес той носи името на Исмаил Самани, владетел от династията на Саманидите. През април 1955 година, заедно с Йордан Мачински, Енчо Петков предприема и първото зимно изкачване на връх Синаница (2516 м).

Ние сами пишем историята си. Не само нашата собствена, но и националната. Някога едни хора са избрали определени моменти, които са превърнали в легенди. Легенди, на които учим децата си и браним, като нещо свято.
Но и…

Страници: 1 2 3